Постинг
26.10.2007 12:22 -
Влака за Варна
Автор: robot
Категория: Лични дневници
Прочетен: 366 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2007 23:02
Прочетен: 366 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 26.10.2007 23:02
Ок, here we are, във влака за Варна.
"Имам си вече и пералня, купих си на изплащане.
Да, да,супер е, и компутер имам. Сложих си такова - ииинтернет. Тва..нали се сещаш... интернет! Да има! Сега имам компутер с интернет във нас. Сега мисля да си взема хладилник и такива други ми работи. Иначе съм добре, след училище работя да, лекции си чета и записвам, всичко както трябва. Ето скоро и хладилник ще имам."
Настаних се в купе с 3 симпатични мацки, дългокоса, току що пристигнала от Париж със палто - тип интересна кройка, и друга също варненка, но живееща в София по пътя си при мама да яде топла баница на сутринта. И така, варненка от Париж на долното легло, варненка от София на горното, а аз съм по среда - тип неизвестен. Влака тръгна.
"Как да е заключена тоалетната! Не ви разбирам госпожице, посочете ми моля ви тоалетната която е заключена. В този влак всички възможи тоалетни са отключени, за свободен достъп на всеки гражданин. Цяла нощ заради вас ще трябва да дебна печката, не ме занимавайте с глупости."
Нощното пътуване е винаги много приятно, стискат чорапи, някой получава sms, "ало, да пътувам мамо, не е студено не..", и на сутринта - старателно почукване на врата "Ало ставайте Варна е!!! Пристигнахме!" И така нежен и кратък роман между мен и БДЖ приключи точно в 7.45 сутринта на топлата октомврийската гара във Варна.
През октомври във Варна стават чудеса. Празно, хората са спокойни, "Квартира, квартира" - отсътстват. Кучета и котки все така потиснати, но още не са така по зимному гладни, а и добрите строителни работници, все хвърлят по някое парче от сутрешната си боза и баница.
И така във Варна съм. Какво да правя сега. Ще отида да видя море.
В 7.45 сутринта е толкова благо тук, празно, спокойно. Тук там се чуват джазови импровизации на метли и разговори на чистачи, "Еооо ейо тука бе, хахаха, я я хвани го бе, леле.. хахаха".
Спирам се пред няколко реклами, които приканват руснаците да инвестират във "Хубавата Варна", или да си купят "дубльонка", що да не, наистина, една дубльончица и със нея по главната да инвестираме в имоти и слънчеви хоризонти на южната страна.
Достъп до море е ограничен до предел. За да стигеш до ивицата, трябва да се пребориш със стена от затворени и мухлясали заведения "Exit", "Да попеем заедно", "Бикини", има готино кино със засъхнали постери и супергерои на тях. Но най-накрая успях, намерих малката дупчица през която се вмъкнах и се здрависах с албатроси.
Морето е най-красивото нещо на света. Всичко се спира и се успокоява. В този ранен час, единствени посетители тук съм аз, охранител на затворено заведение, кучето му и котка, тичащи пенсионери, отслабващи колоездачи и албатроси. Бабички спортуват, кучета ги преследват, и акат акат акат.
След предозиране от кислород се завлякох в кафене да ям крем-брюле и да гледам на празната улица. След час ще излезе слънце, кафето ще се напълни с квадрати с вратовръзки, улиците с варненки с тесни панталони, а парка с кучешки акита. И така продължаваме нататък. Все пак във Варна съм.
"Имам си вече и пералня, купих си на изплащане.
Да, да,супер е, и компутер имам. Сложих си такова - ииинтернет. Тва..нали се сещаш... интернет! Да има! Сега имам компутер с интернет във нас. Сега мисля да си взема хладилник и такива други ми работи. Иначе съм добре, след училище работя да, лекции си чета и записвам, всичко както трябва. Ето скоро и хладилник ще имам."
Настаних се в купе с 3 симпатични мацки, дългокоса, току що пристигнала от Париж със палто - тип интересна кройка, и друга също варненка, но живееща в София по пътя си при мама да яде топла баница на сутринта. И така, варненка от Париж на долното легло, варненка от София на горното, а аз съм по среда - тип неизвестен. Влака тръгна.
"Как да е заключена тоалетната! Не ви разбирам госпожице, посочете ми моля ви тоалетната която е заключена. В този влак всички възможи тоалетни са отключени, за свободен достъп на всеки гражданин. Цяла нощ заради вас ще трябва да дебна печката, не ме занимавайте с глупости."
Нощното пътуване е винаги много приятно, стискат чорапи, някой получава sms, "ало, да пътувам мамо, не е студено не..", и на сутринта - старателно почукване на врата "Ало ставайте Варна е!!! Пристигнахме!" И така нежен и кратък роман между мен и БДЖ приключи точно в 7.45 сутринта на топлата октомврийската гара във Варна.
През октомври във Варна стават чудеса. Празно, хората са спокойни, "Квартира, квартира" - отсътстват. Кучета и котки все така потиснати, но още не са така по зимному гладни, а и добрите строителни работници, все хвърлят по някое парче от сутрешната си боза и баница.
И така във Варна съм. Какво да правя сега. Ще отида да видя море.
В 7.45 сутринта е толкова благо тук, празно, спокойно. Тук там се чуват джазови импровизации на метли и разговори на чистачи, "Еооо ейо тука бе, хахаха, я я хвани го бе, леле.. хахаха".
Спирам се пред няколко реклами, които приканват руснаците да инвестират във "Хубавата Варна", или да си купят "дубльонка", що да не, наистина, една дубльончица и със нея по главната да инвестираме в имоти и слънчеви хоризонти на южната страна.
Достъп до море е ограничен до предел. За да стигеш до ивицата, трябва да се пребориш със стена от затворени и мухлясали заведения "Exit", "Да попеем заедно", "Бикини", има готино кино със засъхнали постери и супергерои на тях. Но най-накрая успях, намерих малката дупчица през която се вмъкнах и се здрависах с албатроси.
Морето е най-красивото нещо на света. Всичко се спира и се успокоява. В този ранен час, единствени посетители тук съм аз, охранител на затворено заведение, кучето му и котка, тичащи пенсионери, отслабващи колоездачи и албатроси. Бабички спортуват, кучета ги преследват, и акат акат акат.
След предозиране от кислород се завлякох в кафене да ям крем-брюле и да гледам на празната улица. След час ще излезе слънце, кафето ще се напълни с квадрати с вратовръзки, улиците с варненки с тесни панталони, а парка с кучешки акита. И така продължаваме нататък. Все пак във Варна съм.
Търсене
За този блог
Гласове: 18
Архив
